Nouvelle Vague – 3

Изпълнител:  Nouvelle vague

Жанр:  Jazz, Lounge, Bossa Nova

Дата на издаване:  16 юни, 2009

Наподобява:  По-забързани и бодри Flunk, Emilie Simon, но най-вече – на себе си

Потенциал:  Огромен и оползотворяван

________________________________________________________________________________________

автор: shade

Едно магично преобразяване на музиката, която си свикнал да слушаш

Nouvelle Vague е група, започната от двама французи, които мога да нарека “топли предаватели на човешки позитивизъм и меланхолия едновременно”. Музикалният стил, в който биват определени, е джаз и bossa nova. Заигравката с името на групата и португалския произход на жанра се съдържа в това, че и двете словосъчетания означават “нова вълна”. Марк и Оливие са хората, които стоят зад Nouvelle Vague, а заедно с тях музика творят още шест прекрасни френски, женски гласа заедно с два други “нежни” вокала – от Бразилия и Ню Йорк. Техните песни не са изцяло авторски, а кавъри на банди като The Clash, Joy Division, Blondie, New Order. В последния албум, който ще разгледам тук, има и световноизвестни имена като Depeche Mode и Sex Pistols.

3 е четвъртият студиен албум на Nouvelle Vague, но пък третият, който се издава от Peacefrog Records. (Според мен даже “Late Night Tales”, който уж се явява трети официално, не беше нищо особено, така че не го броя) В новата тава малката разлика в сравнение с предишните изпълнения е, че присъстват някои от оригиналните певци, като поддържащи вокали. Самото начало на албума е поглъщащо – разтапящият глас на някоя от жените (прощавай нескопосаната ми работа с google, не знам имената им, но предполагам, че e американката) се слива заедно с бекграунд суровият и плътен глас на Мартин Гор в Master And Servant. Невероятното им изпълнение може само да ти съобщава подсъзнателно, че това, което слушаш е своеобразен мед за душата. Мелодиите на NV не те всмукват по начина, който накрая те оставя изтощен и безсилен. Бих казал, че е нещо като бавен поток, в който можеш да оставиш слуха да те води. Изключително успокояващо е. Веднага след това можеш да разкършиш снага (ако си нежно създание, естествено, ако си мъж и имаш коремче, не е препоръчително да го размяташ) на песен като Blister In The Sun, изпълняваща се от един сладък френски бонбон и то на развален английски, ама на теб пак ти се иска да я разцелуваш. Една от най-тежките песни – All My Colors –  която се явява и вторият дует с оригиналния вокалист (Иън МакКълък от Echo & the Bunnymen) – отново не е толкова натоварваща, отколкото лека меланхолия, която да прекъсне натрупалите се жизнерадостни моменти от предишните песни. Стигнеш ли, обаче, до веселата и донякъде детинска Ça Plane Pour Moi, ще искаш да скачаш и беснееш в ритъма й. Почувстваш ли се изморен, тихо премини през любовната Our Lips Are Sealed – веднага ще почувстваш някакво облекчение, а може и да намериш нещо за себе си. Трябва да чуеш реинкарнацията на God Save The Queen на Sex Pistols. Ако някой ти каже, че това звучене е от песен на английските пънкове, неминуемо ще си изплюеш уискито (ако нямаш уиски под ръка, вземи си напълни).

Може би единственото затормозяващо парче е So Lonely, което може да ти се стори разточително до пръсване. Не е лошо, но на фона на другите меланхолични картини, не е нищо особено. Все пак това камъче не спъва цялостното впечатление от албума, което е позитивно от край до край.

Най-кипващото кръвта изпълнение е богатото на латино мотиви Not Knowing, което е по-живо от повечето еднообразни “money maker” песни на Шакира, Дженифър Лоп-плес и Бионсе взети заедно. Трябва да отбележа, че всичките френски парчета в албума са потресаващо добри, абсолютно задължителни за слушане, а ако си падаш по джаз, лаундж или боса нова, трябва непременно да попълниш музикалната култура с тях. Безспорно обаче най-красивата песен се оказва последната – Such A Shame. Има някаква заключена тъга в нотите й, но не подлежи на обяснение с думи, трябва да се чуе. Албумът започва и завършва с изключително силни вокални изпълнения и затова не можеш да се почувстваш неудовлетворен.

Като цяло няма песен, която да те остави равнодушен, ще се въртят всякакви интересни чувства и уверявам те, читателю и слушателю, ще останеш доволен. Nouvelle Vague винаги са прониквали дълбоко в душата ми и безсъмнено този албум е достойно продължение на начинанието им. Силно се надявам някой ден да посетят и нашата родина, защото музиката им е едно от най-вдъхновяващите изпълнения, които съм чувал някога.

Оценка: 9

~ от shade на 02.09.2009.